Ролята на играта, вдъхновението и опита с реални, практически ситуации и предмети в развитието на децата е изследвана, обсъждана и описана от редица философи и педагози още от XIX век, като Жан Пиаже (Jean Piaget), Джон Дюи (John Dewey) и Мария Монтесори (Maria Montessori). През XX век работата на тези и други големи мислители и визионери дава смелост на много практици да предложат истински нови подходи във формалното и неформалното образование в САЩ и по света.

Един от успешните и вече утвърдени модели са т.нар. детски музеи. Първият детски музей отваря врати през 1899 г. в Бруклин, а скоро се появяват такива и в Бостън (1913), Детройт (1917) и Индианаполис (1925). Основна позиция на тези институции е необходимостта от пространства, специално създадени да вдъхновяват децата и ориентирани към техния живот, проблеми и потребности. Често детските музеи не притежават собствени колекции, но предлагат нарочно разработени игри, които стимулират любопитството и творческото начало у децата.

Създателите на детските музеи вярват в огромното значение на играта за реализирането на пълния потенциал на децата. Те приемат за своя мисия създаването на специално време за игра.

Детските музеи са място за съвместно активно и ефективно прекарване на време на децата с техните родители и учители, като дават възможност за забавление и игра в общи пространства.

Детски научен център Музейко е създаден по модела на детските музеи в САЩ, като съобразява резултатите от най-новите проучвания за развитието на детския мозък и начина на учене при децата в различни възрасти.