ЗАМРЪЗНАЛОТО ЛИЦЕ

Малката Елена е само на осем месеца. Щастливо бебе е, защото има голям късмет с майка си – приветлива и грижовна, тя не бърза нито да върши някаква работа, нито тича да се среща с приятелки, а от сутрин до вечер Ели е първата й грижа. Двете ходят заедно на дълги разходки, вкъщи мама играе с нея, чете й книжки, пее й песни и непрекъснато й говори. Затова Ели е много развита за възрастта си и обича да контактува с хора. Един ден майка й от любопитство се съгласява двете да участват в психологически експеримент, който изглежда много простичък. Ели седи на столчето си за хранене, а майка й й разказва нещо и й се усмихва – както винаги. Ели също се смее и маха с ръчички и с крачета. Изведнъж обаче майка й за секунди й обръща гръб. В началото Ели не вижда нищо лошо в това, случвало се е много пъти. Постепенно обаче забелязва, че майка й е сякаш друг човек – мълчи и я гледа, без да казва нищо. Ели се опитва да я предизвика, като й посочва нещо, майка й обаче не реагира. Усмивката на Ели изчезва и на нейно място идва притеснението – с движения на цялото си тяло и с всевъзможни звуци тя се опитва да върне вниманието на майка си и нейния емоционален ответ. Когато и този път не успява и отново среща единствено равнодушния й поглед, Ели вече преминава в следващата фаза на паника и се разплаква горчиво. Това е и краят на експеримента – майка й се втурва, прегръща я силно и отново всичко си е по старому.

Името и възрастта на детето са измислени, но не и самият експеримент – негов автор е американският психолог Едуард Троник, а наименованието му е „Замръзналото лице“ („Still face experiment“). Какво научаваме от него? Малкото бебе започва да протестира именно защото се страхува от липсата на емоционална свързаност. За него това представлява по-голяма заплаха от всичко останало, затова в този момент вниманието му не може да бъде привлечено от нищо друго на този свят, то е устремено единствено към майката.

Както виждаме, дори в най-ранна детска възраст емоциите и техният израз играят главна роля в нашия живот. Чрез тях ние се свързваме, а това ни дава чувство за сигурност и предвидимост. Американският психолог Пол Екман говори за шест основни емоции: радост, тъга, страх, отвращение, гняв, изненада. Друго тяхно разделение е в две главни направления: първични и вторични. Първичните са по-дълбоки и носят по-голяма уязвимост – примери тук са тъгата, болката, страхът, самотата. Вторичните се появяват като реакция на първичните и представляват например гняв, срам, ревност, яд, възмущение. Първичните емоции предимно сближават, а вторичните отблъскват и дистанцират.

Обикновено в основата на конфликтите ни с нашите близки и приятели стои страхът от загубата на емоционална връзка. Той обаче е по-скоро неосъзнат и вместо да го преобразуваме в сигнали, които да привлекат събеседника ни или да минимизират разминаванията, на повърхността показваме критика, гняв или привидно безразличие.

Следователно е изключително важно да намерим ефективен начин да изразяваме емоциите си, за да избегнем взаимно нараняване или дори прекратяване на взаимоотношенията си с хора от обкръжението ни. Няколко ценни съвета в тази насока са например да следим самите себе си и собствените си чувства, да изследваме защо ги изпитваме и какво ги предизвиква.

 Ето и нещо конкретно по този повод: един баща всеки път ужасно се ядосвал на децата си, когато се върнел от работа. Когато си помислил за реалната причина, просто установил, че след работа изпитва много силен глад и дори не осъзнава, че това го прави толкова раздразнителен.

На второ място е важно да упражняваме добър самоконтрол и да не допускаме чувствата ни да се излеят върху някого, без да сме разбрали добре ситуацията. Пример тук е следната история: майка и малко момченце вървят по улицата, когато детето е привидно грубо избутано от млад мъж. Майката започва да крещи и да обижда, дори иска да извика полицията, а човекът се оказва напълно сляп и горчиво съжалява за случилото се. И не на последно място е от съществено значение да не задържаме чувствата си в себе си – ако станем жертва на „емоционална буря“ и усетим, че не разбираме какво се случва в самите нас, е добре да потърсим съвет от близките ни или дори професионална помощ. Иначе съществува опасността вътрешното ни страдание да се превърне във външно  - днес за съжаление е много популярен терминът „психосоматични болести“, който обозначава заболявания, появили се във връзка с натрупани негативни емоции и стрес. 

В обобщение можем да кажем, че човек, който умее да работи с емоциите си, притежава т. нар. толкова важна емоционална интелигентност. Тя се отнася до способността му да разбира, разпознава и изразява чувствата си и е безкрайно необходима за изграждането на здрави междуличностни взаимоотношения.

Този материал е изготвен от Център за разрешаване на спорове, с финансовата подкрепа на Столична община - Програма "Европа" 2024 г.