КАКВО Е ЕМПАТИЯ?

Разказват, че някога майка Тереза не се страхувала да помага на най-тежко болните и често се спирала при такива хора на улицата. Веднъж един богат човек я срещнал случайно тъкмо докато превързвала раните на заразно болен бездомник. Мъжът се спрял и започнал да наблюдава колко отдадено и смело тя почиствала и бинтовала краката на болния. Но скоро се наложило да си запуши носа заради лошата миризма.

„Ех, майко Тереза, не изпитваш ли гнус, не те ли е страх?“, попитал я той, но тя само поклатила глава в отрицание. „Знаеш ли какво,“ продължил човекът „даже и един милион долара да ми дават, не бих се съгласил да върша тази работа.“ Тогава майка Тереза го погледнала в очите и отговорила: „За един милион и аз не бих.“

Всички знаем, че майка Тереза не е помагала на хората за пари, а от сърце, понеже не е можела да гледа окаяното им състояние и да остане безучастна. Дали болният от днешната история й е бил симпатичен? Никога няма да узнаем това, но едва ли се е грижела единствено за симпатични за нея хора. По-скоро самата майка Тереза е изпитвала емпатия към болните. Ето тук идва и голямата разлика между двете понятия: със симпатията свързваме добрите чувства, които някой друг оставя у нас. Но емпатията не е чувство, а способност – именно способността ни да разберем вътрешните преживявания и емоции на друг човек и да можем да погледнем през неговите очи или да се поставим на неговото място. Тоест емпатията ни позволява така да пресъздадем нечий чужди чувства вътре в себе си, че да ги осъзнаем, да ги усетим. Разбира се, от голямо значение тук са нашите собствени преживявания – по-лесно проявяваме емпатия, ако самите ние сме били в подобна ситуация и например сме претърпели някаква загуба.

Според психологията съществуват няколко вида емпатия, като тук ще споменем два.  Първият е емоционалната – това означава умението да си представим така нечий чувства, че да ги разберем. Вторият е когнитивната – това е способността ни да разпознаем нечий емоции, без да ги изпитаме. Тя помага по-добре да вникнем в чуждата гледна точка.

В днешно време емпатията има най-различни форми и лица и може да бъде проявена навсякъде. Емпатично поведение означава например дори човек да не очаква останалите предимно да се съобразяват с него и да проявяват разбиране, а самият той да е готов на компромиси и на определени отстъпки.

Емпатичните хора са способни да изслушват активно събеседника си и да разбират неговата перспектива. Те са чувствителни и се съобразяват с емоциите и нуждите на хората около себе си. Когато се разрази конфликт, те веднага се опитват да го разрешат възможно най-справедливо чрез излагане на всички гледни точки и разговори. Такива хора имат готовност да инвестират много време и ресурси в изграждането на дълготрайни връзки със своите близки и приятели.

Много родители се опасяват да не би детето им да е прекалено чувствително и да проявява твърде много емпатия. Основният им страх е да не би другите да решат, че тези качества са проява на слабост и да стъпчат детето. Но в крайна сметка всяко успешно общество се гради на връзките между хората и склонността им да се разбират и да си помагат. Няколко индивидуалисти, колкото и да са силни, не правят екип.

Затова е твърде препоръчително в училищния контекст да се насърчава и тренира емпатията при децата. Например в класната стая биха могли да се провеждат тренинги за подобряване на социалните умения на учениците и/или в специално отделено време всяка седмица да се четат книги на подходяща тематика според възрастта на децата и да се обсъждат. Други успешни методи са ролевото проиграване на социални ситуации и разбира се, личните разговори – тоест важно е децата да споделят и да имат доверие на хората от обкръжението си.

В заключение: емпатията е една от най-важните човешки способности – без нея ние не сме в състояние да разбираме мотивите и чувствата на другите и спираме да се ориентираме в обществото. Колкото по-емпатичен е даден човек, в толкова по-малко конфликти участва и може да намери удовлетворение и смисъл в живота.

Този материал е изготвен от Център за разрешаване на спорове, с финансовата подкрепа на Столична община - Програма "Европа" 2024 г.