КАК ДА ПЕЧЕЛИМ ПРИЯТЕЛИ

Разказват, че някога на заможни родители се родили момичета – близначки. Отгледали ги с много обич в огромната семейна къща и се стараели нищо да не им липсва. Когато момичетата пораснали, за нещастие майката и бащата починали едновременно в автомобилна катастрофа преди да успеят да говорят с дъщерите си и да им разпределят наследството. Така се оказало, че младите жени трябва да се справят сами с тази нелека задача. И двете били израснали със силно чувство за справедливост и от деца имали навика да си делят винаги всичко по равно. Така разделили къщата, двора и предметите до последния сантиметър точно на две. Но останала една много скъпоценна вещ – огромният истински персийски килим, който заемал целия под в хола. Разбира се, за сестрите било пределно ясно, че едната трябва да се откаже от своята половина в полза на другата. Но и двете твърдели, че имат чудесни спомени с килима и всяка държала да го получи. Накрая спорът толкова се усилил, че в яда си едната сестра грабнала огромна остра ножица, измерила половината килим на око и започнала да го реже. Близначката й, вместо да я спре, толкова одобрила идеята килимът да не е за никого, щом не могат да си го поделят, че дошла и започнала да й помага. Това бил тъжният край на този скъпоценен килим.

Тази история звучи нелепо и донякъде смешно, но за съжаление, когато виждаме, че не печелим, нерядко избираме именно този изход – да направим всичко по силите си, така че и другият да претърпи загуба. Причините за конфликти дебнат зад всеки ъгъл, като най-честите от тях са свързани със засягането на личността ни – ако имаме чувството, че не сме чути или разбрани, а интересите и нуждите ни са пренебрегнати, сме готови да се скараме. Също сме склонни да възприемаме всякакъв вид критика, дори и т. нар. градивна, по-скоро като упрек и реагираме гневно спрямо автора й.

Ако страните не намерят ефективен начин да разрешат конфликта още в самото начало, почти винаги се стига до ескалация. Тя е систематизирана в 9 стъпки или нива според модела на Фридрих Глазл:  На първото стъпало е вкоравяването – има различие в мненията, което води до напрежение. Всяка страна настоява на собствената си гледна точка. На второто са дебатите и поляризацията – на преден план тук стои обмяната на аргументи в защита на различните позиции. Всеки се опитва да обоснове собствените си интереси и по този начин все повече утвърждава мнението си, че другият му е враг. Третото стъпало се нарича „Действия вместо думи“ - тук вече акцентът не е върху думите, а логиката губи значението си. Страните упражняват натиск една върху друга с цел незабавна промяна в тяхна полза. Всяка се чувства третирана несправедливо и сочи другия за виновник. Четвъртото стъпало неслучайно е посветено на коалициите. На това ниво няма как страните да се споразумеят, така че всички да са доволни. Целта вече не е търсене на изход от конфликта, а доказване на собствената правота. Тук се случва страните да си намерят съюзници, които да ги подкрепят. А това само подсилва убедеността им в идеята, че другият е виновен и греши. Петото стъпало – „Загуба на достойнството“ – се характеризира с директни и лични нападки между страните. Всяка от тях се опитва да срине другата морално, да я иронизира и унижи с каквито средства разполага. Още една стъпка по-надолу, на номер шест, се намират заплахите – чрез агресия и манипулации страните демонстрират своето надмощие. Целта е да предизвикат страх у другия и той да се предаде. Седмото стъпало е наречено „Опустишутелни удари“ – тук вече става ясно, че никой няма да бъде победител, а всяка от страните ще понесе негативи от конфликта. Участниците сякаш губят контрол и се стремят единствено към това, да нанесат на другите възможно най-тежки поражения, дори ако по този начин ущетят себе си.  Предпоследното, осмо стъпало, е обозначено като „Разпокъсване“ – страните имат готовност за всякакъв вид нападки (физически, интелектуални, психически…) Идеята е да разбият не само противника си, а и неговата мрежа от съюзници, така че да го изолират и да го направят уязвим. И последното, девето стъпало, се нарича „Заедно в бездната“ – тук вече окончателно няма връщане назад. Вече липсват разумни действия, а всеки опит за разговор води само до емоционални разриви. На това ниво единствено професионалната помощ може да даде резултат.

И за да не стъпим дори на първото от тези девет стъпала, в днешно време се препоръчва разрешаването на конфликтите да става според метода „win-win” – тоест и двете страни да бъдат печелещи. Тук също имаме стълби, но този път те не водят надолу, а нагоре и образуват мост. В основата на моста всеки партньор е поканен да каже какво е станало от негова гледна точка, без да упреква или да обижда другия. Това се случва най-добре чрез използването на т. нар. „аз-послания“ – изречения, чиято цел е да предадат нечий лични перспектива и емоции, така че другият да ги разбере без да се почувства наранен. Ето един пример: „Аз изпитах учудване и гняв, когато вдигна на сестра ти, докато говорехме за нещо важно“ вместо: „Страшно ме дразни това, че никога не ме изслушваш, доказа го и вчера, като вдигна на сестра ти, докато си говорехме.“ След това страните са готови да се изкачат на следващото стъпало – всеки е поканен да напише максимално много изходи от конфликта, за които самият той може да допринесе: например „аз бих могъл да…“, а не „най-добре би било другият да…“. При последната стъпка двете страни се срещат по средата на „моста“, обсъждат предложенията си, избират най-доброто и се споразумяват да се придържат към него. Може след време да се видят отново, за да проверят дали всичко е наред.

Дори при тежки конфликти този метод дава отлична възможност да не се оставим да бъдем манипулирани от жаждата за победа на нечий гръб, а да открием пътя, по който всеки може не просто да спечели спора, но и да превърне евентуалния си враг в приятел.

Този материал е изготвен от Център за разрешаване на спорове, с финансовата подкрепа на Столична община - Програма "Европа" 2024 г.