ДА ОТСТОЯВАШ СЕБЕ СИ

Веднъж една жена чакала за полета си на летището, но понеже имало време, а тя се оказала много гладна, решила да си купи бисквити и да седне на масичките в чакалнята. За щастие продавали любимите й крекери и това привдигнало настроението й. Тъй като се били насъбрали доста хора, жената не успяла да намери самостоятелно място и попитала любезно мъж на средна възраст дали може да седне за малко на неговата маса. Човекът кимнал сърдечно и жената се настанила. Веднага си взела един крекер и започнала да яде, но с огромно учудване видяла, че мъжът също се пресяга и бърка в нейната опаковка. Като начало жената се опитала да срещне погледа му, човекът обаче, без да й обръща никакво внимание, продължил сладко-сладко да хрупа от крекерите й. Понеже вече се ядосала повечко, започнала да го гледа много строго и настоятелно, но и тази тактика не довела до успех. В крайна сметка тя просто решила, че безмълвно ще се бори за храната си и се опитала с всяко пресягане да си взима колкото може повече крекери. Но опаковката била малка и скоро вътре останало само едно последно парченце. Мъжът намигнал на жената, със светкавично движение хвърлил последния крекер в устата си и станал от масата. Тя останала вцепенена от учудване и възмущение. Половин час по-късно, когато вече седяла в самолета, не спирала да мисли само за това. Толкова била улисана в случката, че дори не обърнала внимание на момента, когато с механични движения отворила ръчната си чанта, за да си вземе носни кърпички. Сепнала се чак когато усетила как между пръстите й шумоли някаква опаковка. Издърпала я и какво да види – държала в ръка своите собствени крекери! Кой да подозира, че самата тя била злодеят?

Най-честата ни реакция, след като сме се провалили в дадена ситуация, е да я проиграваме въображаемо отново и отново и да водим вътрешен диалог, при който реагираме по съвсем различен и успешен начин. Сигурно точно това е правила и жената в самолета, преди да открие собствените си бисквити: представяла си е как още докато седи на масата с мъжа, вместо да търси погледа му, се изкашля силно и казва с твърд тон: „Извинете, господине, ние дори не се познаваме и аз в никакъв случай не съм Ви дала разрешение да ядете от моите крекери.“ Или дори още по-рязко: „Какво си позволявате изобщо? Не ми е приятно да пипате бисквитите ми и Ви моля да не го правите повече!“ Тук се вижда една съществена разлика: докато в реалната ситуация жената се държи по-скоро пасивно, не казва нищо и само таи надежда, че мъжът ще реагира на погледите й, то във фантазията си тя комуникира с него по един асертивен начин. Какво означава това?

Глаголът „to assert“ идва от английски и се превежда като заявявам, отстоявам, утвърждавам. Става дума именно за утвърждаването на основни човешки права, които притежава всеки от нас. Например всеки има право да изисква неговите потребности да са толкова значими, колкото и тези на останалите хора. Също така можем и да изразяваме себе си, стига да не нарушаваме правата на другите.

Тоест, когато комуникираме асертивно, ние сме учтиви, директни и честни. Изразяваме се ясно и уверено и излагаме мислите и емоциите си без страх или презрение. Говорим със спокоен глас и гледаме събеседника си в очите. Не се опитваме да му се налагаме, нито да го манипулираме, напротив – изслушваме гледната му точка и проявяваме разбиране. Така показваме уважение не просто към него, но и към самите себе си.

Асертивната комуникация е пълна противоположност както на пасивното мълчание и страха да изразим мнението си, така и на твърдия и агресивен подход, при който безапелационно изискваме всички да приемат нашата позиция. Тя е точно по средата между тези две крайности и човекът, който я използва, е уравновесен, спокоен, уважителен към другите, но и не им позволява те да преминават границите му.

Научаването и затвърждаването на този комуникационен подход в никакъв случай не е въпрос на един ден, нито дори на една година. Има специфични тренинги, които се провеждат от експерти например в училищата. Важно е да проследим начина, по който общуваме с другите и да изпробваме различни инструменти, чрез които да го подобрим и направим по-асертивен. Най-доброто в случая е, че никога не е късно и винаги можем да започнем от утре. А защо не и от днес?

Този материал е изготвен от Център за разрешаване на спорове, с финансовата подкрепа на Столична община - Програма "Европа" 2024 г.