ДА ЧУВАМЕ И СЛУШАМЕ

Моя близка приятелка имаше съседка от Азия в общежитието си в Германия. За съжаление момичето беше боледувало от детски паралич и заради това по-трудно движеше десните си ръка и крак. Няколко души от етажа се бяха разбрали по-често да я питат дали няма нужда от нещо, когато ходят да пазаруват, за да я облекчат. Момичето не пропускаше да благодари и това носеше радост на всички. Един ден моята приятелка доста бързала да си купи нещо за ядене и след това да отиде на лекции, но тъкмо тогава болната й съседка й извикала от другия край на коридора да й донесе две неща. Приятелката ми кимнала любезно, потвърдила и се втурнала към магазина. Навръщане вече била почти пред входа на общежитието, когато изведнъж й хрумнало, че през цялото време е мислела за курсовата си работа и изобщо е забравила за молбата на съседката си. Но каквито и усилия да полагала, не могла да се сети за нито едно от поръчаните неща. Решила на бегом да се върне в магазина и просто да купи двата продукта, които била виждала най-често на масата на момичето – ориз и моркови. За голямо съжаление обаче се оказало, че желаните неща – кетчуп и мляко - нямали нищо общо с тях. Но вместо да си стиснат ръцете и да се посмеят, съседката ужасно се разгневила. С думите: „Ти не си ме изслушала, значи нямам значение за теб!“, тя почти сложила точка на тяхното приятелство.

Разбира се, не всеки път, когато не сме чули някого правилно, това води до толкова крайни последствия, но трябва да се съгласим, че почти винаги оставя неприятен привкус. Затова тук на помощ ни идва понятието „активно слушане“. То представлява набор от техники за ефективна комуникация. Въведено е от психолозите Карл Роджърс и Ричард Фарсън през 1957 г. Повечето хора смятат, че е фасулска работа да слушаш внимателно, докато някой говори, но се оказва, че изобщо не е така. Често усещаме, че вместо да се фокусираме изцяло върху думите на човека, всъщност докато той още говори, ние изключваме, за да обмислим отговора си и така изпускаме важно съдържание.

Активното слушане означава наистина да желаем и да полагаме усилия да разберем събеседника си. Няколко важни елемента ни помагат в този процес – на първо място Роджърс говори за нашата нагласа. Тя трябва да съдържа трите ключови елемента емпатия, автентичност и приемане на другия. Това означава да подходим без предразсъдъци към разговора, да проявим искрен интерес и уважение към събеседника си. Можем да покажем това на практика като например не го прекъсваме и не правим опити прибързано да дадем своята лична оценка на изказването му. Вместо това би било добре, ако задаваме отворени въпроси (тоест не такива, които могат да бъдат отговорени накратко с „да“ или „не“ – например: вместо „Нали ти беше интересно?“, да питаме: „Ще ми разкажеш ли малко повече за твоето преживяване?“). Също е хубаво под формата на обратна връзка да питаме, когато не разбираме или нещо ни притесни, а можем и да обобщаваме думите на събеседника ни, за да получим потвърждение, че сме ги разбрали правилно. Не на последно място в случая е важна и невербалната комуникация – чрез израза на лицето, мимиката и жестовете ни също можем да подкрепим другия и той да е уверен, че следим внимателно разговора. 

Предимствата на активното слушане са многобройни: първо то укрепва връзката между двете страни и дава поводи за изграждане на доверие между тях. Това от своя страна значително намалява риска от неразбиране и конфликти. Ако пък вече е налице някакво разминаване или спор, активното слушане оставя у събеседника впечатлението, че е уважен и чут и по този начин той е много по-мотивиран да участва в търсенето на общо решение.

Тоест, обобщено казано, тази техника може да се използва във всякакви контексти – от чисто неформални разговори с роднини или приятели до служебни договорки или дори водене на преговори. Тя помага на хората да си сътрудничат и да общуват по-лесно, по-ефективно и по-приятно.

Този материал е изготвен от Център за разрешаване на спорове, с финансовата подкрепа на Столична община - Програма "Европа" 2024 г.